Светлините угаснаха в очите му за абсолютно последен път

Те се вгледаха с учудване в Последното Послание на Бог и бяха бавно и неизказуемо изпълнени с велико усещане за мир и окончателно и пълно неразбиране.

Фенчърч въздъхна.

– Да – каза тя, – това беше.

Те се взираха в него цели десет минути преди да усетят, че Марвин, който висеше между раменете им, има затруднения. Роботът не можеше повече да повдигне главата си и не можеше да прочете посланието. Те повдигнаха главата му, но той се оплака, че очните му вериги вече са гръмнали.

Те намериха една монета и го заведоха при телескопа. Той се оплакваше и ги обиждаше, но те му помагаха за всяка отделна буква. Първата беше „Н“, втората „и“, третата „е“. После имаше празно място, „с“, „е“ и отново празно място. После следваше „и“, после „з“, „в“ и „и“. Марвин спря за почивка. След няколко секунди започнаха отново и го накараха да види „н“, „я“, „в“, „а“, „м“ и „е“. Следващата дума беше „за“. Последната беше по-дълга и на Марвин му трябваше друга почивка, преди да може да се справи с нея. Започваше с „н“, после „е“, после „у“. После идваха „д“ и „о“, последвани от „б“, „с“, „т“ и „в“. След финална пауза Марвин събра сили за последен напън.Той прочете „о“, „т“ и финалното „о“ и залитна в ръцете им.

– Мисля – промърмори той накрая от бездната на корозиралото си тракащо гърло, – че се чувствувам добре от това.

Светлините угаснаха в очите му за абсолютно последен път.