- Хич не ми говорете за живота....прочети повече »
- Не, хич не се мъчете да ми отговаряте. Аз съм петдесет хиляди пъти по-интелигентен от вас, но дори и аз не зная отговора.....прочети повече »
- – Това е животът – каза Марвин елегично, – можеш да го мразиш, можеш да не му обръщаш внимание, но да го обичаш – никога.
- – Ами тогава дано прекарате наистина отвратително – извика Артър недоволно.
– Нямай грижа – увери го Марвин, – можеш да бъдеш сигурен в това. - Марвин му хвърли един злобен поглед и след това се самоизключи.
- Марвин и преброи петстотин деветдесет и седем милиарда овце, преди да потъне в сън секунда по-късно.прочети повече »
- - Да, мразиш ме, всички ме мразят. Тъй е устроена Вселената.прочети повече »
- – В един момент си седя в твоя кораб и се чувствувам много потиснат, а в следващия момент съм застанал тука и се чувствувам съвсем депресиран.прочети повече »
- – А имаш ли представа аз как се чувствувам? – каза Марвин с горчивина.прочети повече »
- Аз, дето имам мозък, голям като планета… а те ме карат да…прочети повече »
- – Най-трудни бяха първите десет милиона години – каза Марвин. – Вторите десет милиона години също бяха най-тежки.прочети повече »
- – Пред теб се открива един съвсем нов живот.
– Ох, още един ли? – простена Марвин.прочети повече » - Животът си е достатъчно лош и без да го доизмислям.прочети повече »
- – Хей, Марвин – извика Зейфод ведро, – как си, момчето ми?
– Предполагам, че много зле – промърмори Марвин. - – Обемът на способността ми да се радвам – прибави той, – е равен на обема на въздуха, който остава над клечките в кибритена кутийка.прочети повече »
- Той се опита да го премести, но роботът беше тежък от скръбта си и се опита да го захапе...прочети повече »
- - Една много много малка бомба.
– Да?
– Която ще унищожи цялата Вселена – прибави Марвин. Добра идея, ако питаш мен.прочети повече » - Марвин запази намусена тишина.
- – Приятел! – патетично изскърца роботът – Хм – каза той, – какво интересно понятие.прочети повече »
- – Мисля – промърмори той накрая от бездната на корозиралото си тракащо гърло, – че се чувствувам добре от това.
Светлините угаснаха в очите му за абсолютно последен път.прочети повече »
